Евгений Дайнов, DW  В България силите на мрака разполагат с

Евгений Дайнов, DW

В България силите на мрака разполагат с мощен съдружник в всеобщото схващане и го активизират всякога, когато властта стартира да им се изплъзва. Този съдружник е склонността на българите да не осъзнават личните си достижения, камо ли да ги надграждат с нови.

Още при започване на 1990-те години задгранични посетители бяха сюрпризирани от това, че в цяла Източна Европа само българите не се гордеят с мирната си гражданска война, която през 1989-90 година смъкна комунистическия режим. Единствено българите говореха без горделивост, а обезпокоеното и извинително, за „ измененията “. Британският публицист Джулиан Барнс беше толкоз слисан от това отношение на българите към личните им триумфи, че написа цялостен разказ - „ The Porcupine “ („ Бодливо свинче “). Днес гледаме по какъв начин същата история се повтаря – както се повтори след експлоадирането от 1997-ма, след „ зелените “ митинги от 2007-2012 година, след „ ДАНС With Me ” от 2013-2014 година, след всенародния яд от 2020 година.

И отново ще бъде, както си беше?

Протестите от края на предходната година – преди броени седмици – трансформираха всичко. Още тогава беше ясно, че има сили, които незабавно ще се активизират, с цел да внушат на българите, че нищо значимо не е станало – че било каквото било, само че отново ще бъде, както си беше. Целта, несъмнено, е по никакъв метод да не бъде позволена силата от митинга да се трансформира в всеобщо гласоподаване.

Днес живеем в разгара на това изпитание, което малко по малко застила постигнатото през 2025-а. Всички говорещи глави са мобилизирани, с цел да внушават из лакейски медии, че няма смисъл да се гласоподава, защото ще имаме същия резултат. Че няма смисъл да се има вяра никому, защото всички са маскари. Че няма смисъл да се прави каквото и да било, а нещата просто да се оставят в ръцете на сегашните властници. Пак щяло да има същите сглобки, тъй като нямало по какъв начин да няма. И всичко щяло да е, както постоянно е било; и нищо ново нямало да се случи.

Жалкото е, че дори ПП-ДБ, очевидните носители на импулса за обновлението, хлътнаха в това тресавище: затънаха в дрязги около реденето на листите вместо да поддържат пламъка на протеста. От това тресавище е належащо да се излезе с решителни, внезапни и предизвикателни дейности. Ясно е какви да са те, в случай че си напомним що е демокрацията като такава.

При демокрацията няма господарска класа, която да взема и постанова решения над останалите. Вземащите решения са краткотрайно упълномощени да вършат това от държателя на властта – поданството. Как се случва това? Кандидатите да вземат решенията застават пред хората и споделят: „ Ние сме еди кои си. Борим се за еди какво си. Ако ни подкрепите да се преборим, вашият живот ще се усъвършенства еди по какъв начин си “.

Това става благодарение на стратегии, платформи, прокламации и обществени разногласия сред претендентите. Тези неща от дълго време отсъстват от нашата народна власт и по тази причина тя е толкоз кьопава.

Демокрацията е непрекъснат диалог и ангажимент

Партиите към този момент трябваше – и изключително ПП-ДБ като явни носители на импулса за смяна – да заявят, кои са, защо се борят и за какво. И не, не е правилно, че към този момент всичко е казано. Демокрацията – това е непрекъснат диалог, който се възобновява всеки ден. Затова си задължен, в случай че си политик, борещ се за власт, всеки ден да напомняш кой си и защо си. Това е изключително значимо в наше време, когато всички жители са ежедневно потапяни в океан от неистини, измислици и откровени нелепости.

Може би даже по-важно е да възстановим медийните разногласия сред водещите претенденти – нещо, което бе прекъснато персонално от Бойко Борисов. Стана надали не обикновено да не влизаш в структуриран медиен спор преди избори. И това състояние е от толкоз дълго време, че даже към този момент не оценяваме неговата скандалност. Израсна цяло едно потомство – да вземем за пример моите студенти – което в никакъв случай не е виждало избирателен лидерски спор. Виждали са този род в американски, английски, френски медии. У нас – не.

Някои от медиите няма, несъмнено, да създадат усилието да върнат лидерския дебат; на тях им се заплаща, с цел да стелят мрак. Това е работа за ПП-ДБ, в случай че в действителност желаят да трансфорат бурята на митинга в прилив на гласове за смяна. Нека структурират стратегия за лидерски разногласия, които да бъдат стриймвани онлайн. Нека програмата да е такава, каквато би трябвало да е: спор по опазването на здравето сред претендентите за здравни министри на партиите; спор по образованието; спор по икономиката; спор по сигурността. А най-после – лидерски конфликт. Разбира се, иде тирада за онази шепа партии, които имат действителни шансове да излъчат изпълнителна власт. Останалите стотици дано задръстват ефира на лакейските медии, както са привикнали да вършат.

Задачата на младите

Нека в студиото да има табели с имената на поканените. И дано, когато те не дойдат, тази табела да отбелязва, кой е оставил мястото си празно – кой е отказал да се появи пред жителите, с цел да ги убеждава в своята справедливост. А който е заел мястото си зад табелата – да спори по от дълго време известните правила. А в случай че ПП-ДБ си създадат оглушки – което въобще, но по никакъв начин не им предлагам – какво пречи на „ джензитата “, толкоз мощно присъединили се в демократичния развой в края на предходната година, да провеждат дебатите? Те най-малко живеят в модерния свят и знаят по какъв начин да стигнат до оптимално огромна аудитория. Знаят и кои са верните въпроси, които би трябвало да бъдат заложени. А ние, които към този момент познаваме тяхното убийствено положително възприятие за комизъм, можем да допускаме, по какъв начин ще се отнесат към избягалите от разногласието.

Дойче веле